Джамията „Баня Баши“

Заради един стар запазен надпис върху камъка над вратата се предполага се, че е построена през 1567 г., но има данни, че може и да е и по-стара. 
Архитектът е избрал за строежа редуването на дялън камък и тухла. Сградата е проектирана много солидно с дебели зидове, четириъгълна форма и подпорни съоражения по ъглите, едно изключително красиво и доста високо минаре, голямо оловно кубе в средата и три малки в предната пристройка, колоните са направини от един цял каменен къс. Над входа има арка. Интериорът е разделен на две нива, като горното било предназначено за жените.
Официално носи името на своя основател и основен дарител „молла Ефенди Кадъ Сейфуллах“, но сред хората още от древността се знае като джамията Баня баши (което означава „до баните“ или "много бани"), заради близостта й със старата турска баня от XVI век, чийто извор е известен от римско време и действа до днес. Тя се е намирала зад джамията, а днес е е музей на София. Малко по-встрани все още има обществена чешма с гореща минерална вода, част от същия древен извор.
Джамията е реставрирана съвсем скоро и в момента е в отлично състояние. Вътре могат да се видят типичните за всяка джамия михраб (ниша в стената, която сочи посоката на Мека), минбар (дървена стълба с висок подиум, откъдето имамът води молитвата), фрески, надписи, цветни украси от камъни и мрамор, издържани по мюсюлманските закони с геометрични и растителни мотиви и надписи, цитиращи Корана. Днес над централната зала виси красив масивен полилей.