Площад “Петко Славейков”

Днес софиянци свързват площада най-вече с неговата дългогодишна функция като пазар за книги, въпреки, че той съществува още от началото на XVI век., когато градът е бил под османско владичество, а квартала бил населен предимно с турци. Там се е намирало голямото Кафене баши, събирало всички важни хора в града. До края на XIX век освен него на площада се намирали джамия, конак (полицейско управление) и къщата на турския първенец Сабри бей. В средата имало чешма и фонтан.
След Освобождението през 1878 г. кафенето е разрушено, площадът е модернизиран, премахнат е турският му облик. На мястото на джамията е настанена градската печатница, построени са нови двуетажни къщи с градини. Една от тях, отрупана с много прозорци, балкон и двор, купува Петко Славейков – просветител, политик, общественик, поет, писател, журналист. До края на живота си живее там с голямото си семейство. В негова чест в началото на ХХ век, площада започва да носи името му.
На мястото на конака, където днес се пресичат ул. Солунска и ул. Граф Игнатиев е построена Учителската взаимоспомагателна каса (нещо като банкова институция за кредити) сградата стои до днес, а в средната част било Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, която днес е Столичната библиотека. На ъгъла с малката уличка Дякон Игнатий е поставена първата пощенска станция, там започнал да работи първият обществен телефонв града. 
Постепенно еднофамилните къщи се развили в многоетажни кооперации с магазини в основата. Старите дюкяни, аптеката на Пенчев, касапницата на бай Ангелко и други са заменени от нови магазини, сладкарници, заведения. Около 1925 г. на пл. Славейков № 3 е построена сграда на фондация „Алианс Франсез“ - превърнала се в културно средище. 
По време на Втората световна война София е подложена на бомбардировки. Доста от сградите са напълно разрушени. След края на войната кварталът е реновиран, изграждат се много нови сгради, други сменят предназначението си. Даже от към 30те до към 70-те години имало стоянка за таксита, успоредно на ул. Граф Игнатиев, а около нея седяли и обслужвали своите клиенти ваксаджийте.Построени са и два кино салона. 
През 1998 г. близо до техния стар дом, естествено поседнали на пейка, са пставени бронзовите скулптурите в естествен ръст на двамата Славейкови - баща и син Петко и Пенчо (поет, директор на Народната библиотека и Народния театър). Те са облечени в характерните си дрехи и сякаш разговарят по между си. Статуята се превръща в една от най-харесваните забележителности на площада. Столичани и гости на града не пропускат да поседнат до тях и да се снимат. 
В последните години е възтановен старият фонтан, изградени са нови модерни перголи, където скоро ще се разположат пак щандовете за нови и антични книги, премахнати в момента, а площадът пак ще бъде огласян от глъчката на търговци, купувачи и ценители на книгите.