Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"

След Освобождението на България през 1878 г. и в продължение на много години библиотеката се мести често и търси своето постоянно място. През 1944 г. сградата, където се намира е разрушена от бомбардировките над София, колекцията й е затрупана под отломките, но успява да бъде спасена. Сегашната сграда е построена през 1953 г. и е проектирана от двама български архитекти Иван Васильов и арх. Димитър Цолов в типичен за онова време монументален стил. 

Библиотеката съхранява огромно книжно богатство. 
Най-старият ръкопис, който пази е от ХI век и представлява фрагмент от изписан на гръцки език върху пергамент. А в колекцията от български кирилски ръкописи, най-стар е ЕНИНСКИЯТ АПОСТОЛ от ХI в.

Двата най-големи османски архива в света са в Истанбул и Кайро, а третият е в София. Най-странното е как България го получава. Той пристига с вагони от Турция като стара хартия за рециклиране, но за щастие стойността му е оценана и документите на са унищожени. В него най-ранният ръкопис датира от 1017 г., а особено ценен е преписът от 1556 г. на труда на арабския географ Ал-Идриси , както и богато и изящно украсен препис от ХVI в. на персийско съчинение. Много интересни за историците от цял свят са т.нар кадийски сиджили или подробни протоколни книги от водени съдебни процеси в Османската империя. 

В сбирката портрети и снимки се съхраняват над 80 000 фотоса, които следят различни етапи от историята, но и са свидетелства развитието на фотографията в България. Сбирката обхваща периода от 1860 г. до 70-те години на ХХ в.

Библиотеката съхранява личните архиви на най-видните български писатели, поети и исторически личности (Иван Вазов, Захари Стоянов, Пенчо Славейков, Гео Милев, Пейо Яворов, Йордан Йовков и др.). Много скъпо за България е личното писмо на поета и революционер Христо Ботев до съпругата му Венета, написано на борда на легендарния кораб „Радецки”, когато той и неговата чета минават от Румъния в България, за да се включат в борбите за Освобождение. В тях той губи живота си. От този период са и джобното тефтерче, писма и ръчно написани бележки на Васил Левски, един от най-големите борци за българската свобода и независимост.

Библиотеката има също богата картографска сбирка – атласи, карти, глобуси. От картите, много интересна е картата на френския офицер Лапи от Наполеоновия корпус. Тя е издадена през 1822 г. и става база за изготвяне на първата българска карта.
Във фондвете притежават голяма музикална колекция от редки и ценни издания включваща ноти, музикални книги, грамофонни плочи, аудиокасети, компактдискове, музикални периодични издания и др.

В Библиотеката с държавен закон се събират копия на абсолютно всички издадени книги и периодични издания в България.

Често се организират временни и постоянни изложби на ценности от архива. Разбира се има и отдел за  реставрации на книги.

На втория етаж на сградата може да видите кът с автентичното работно бюро на Пенчо Славейков, именит български поет и директор на Библиотеката до 1911 г. 

Двете статуи отпред пред сградата са на братята Кирил и Методий, патрони на библиотеката. В далечната 855 г. те съдвата първата българска азбука като с това поставят началото на епохален 

образователен разцвет, чрез който българите започват да градят своята културна назависимост и започват да пишат със свои собствени букви, а не с буквите на чужди народи.

Сградата е заобиколена от красива градина с много зеленина и цветя. Ако сте в града през април не пропускайте да се порадвате на цъфтящите в нея красиви японски вишни, приятелски подарък от Токайския университет.