Софийска Опера и Балет

Началото на оперното изкуство в България е поставено през 1891 г, с изнасянето на първото оперно представление „Трубадур“. За България след Освобождението операта е била като полъх на модернизиране и европеизиране. Тя започва да съществува и да се усъвършенства дълги години без собствена сграда, изнасяйки спектаклите си под покрива на Военния клуб или Народния театър. 
Настоящата сграда e проектирана и завършена едва през 1953 г.. Оновната зала има капацитет почти 1000 места, а камерната 120. Акустиката е отлична. Тя е проектирана така, сякаш зрителя се намира във вътрешността на музикален инструмент. Стените и таваните са двойни, дори балконите и ложите, така че да се оформят кухини и да се получи съвършена акустика. За да се подсили този ефект, под залата също има кухина- там се намира нейният ресторант. 
Сградата има интересна история. Проектирането се възлага на арх. Лазар Паршкеванов, току що завършил образованието си в Прага. Първоначално предназначението на сградата е било друго, но в процеса на строеж то се променя и младия архитект трябва да преработи бързо всичките си изчисления. Той се справя блестящо. Проучва добре световните оперни театри и адаптира спецификите на терена с предназначението на сградата. Остоятелствата са трудни. Но обсебен от идеята да завърши сградата, след спирането на строежа по финансови причини, той продължава със собствени средства. Убеждава и работниците, които му вярват бузусловно да работят без заплащане още шест месеца. И успява да завърши своята мечта – визията, акустиката, залата са на световно ниво. 
За съжаление съседните сгради се намират прекалено близко и архитектурния мащаб няма дистанция, за да се разгърне достатъчно за зрителя. 
България е известна с многото си световно известни оперни артисти. Всички от тях са пяли на сцената на Софийската опера. И тя още им отдава почит като пази спомен за техните гримьорни. Например тази на Гена Димитрова и Анна Томова-Синтова, която се намира на втория етаж, малка с огледало и пиано. 

Има и една любопитна история. Кемал Ататюрк, бащата на съвременна Турция, по това време е бил военно аташе на страната си в София. Той гледал едно от първите представления , което изнася трупата на Операта в София - „Кармен“. Представленията все още не са били в сегашната сграда. Вдъхновен от спектакъла, артистите, декорите той се зарича, да изгради Опера и в Истанбул, който до тогава няма свой оперен театър. За него това било показател, че България след войните се е възтановила и модернизирала изключително бързо и че културата е основен носител на духа на нацията.