Българска академия на науките

Създдена е преди Освобождението като Българско книжовно дружество още през 1869 г. . Това се случва извън пределите на България, в Браила (Румъния), популярен център на българската будна емиграция по време на турското владичство. Идеята е била да обедини всички образовани българи и интелектуалци в чужбина в едно средище в подкрепа на българската наука, просвета, култура и история. Това го превръща в най-старата българска институция, създадена още преди държавността официално да бъде възстановена.

След Освобождението Дружеството се мести в България и се превръща в Академия на науките.

Сградата в цялост е построена в духа на еклектиката – неокласицизъм, с бароков привкус и ренесансови елементи. Украсена е с орнаментирани прозорци, полуколони, балюстради, медни ренесансови куполи и балкони с парапети от ковано желязо.
Най-старата част на сградата е ъгловото крило, което гледа към паметника на цар Освободител. То е на два етажа, с по три двойки прозорци от ляво и дясно на облата ъглова централната кула, която завършва с ренесансов купол. Там е и първоначалният главен вход, над който има малък балкон с кокетен парапет от ковано желязо.

Любопитно е, че за да осигурят средства за завършването на сградата, всички 22 ма академици теглят личен кредит.
По-късно е достроена частта към Александър Невски, която е с класически  фронтон и колонада като това реално измества центъра на сградата. В тази чест днес е главния вход, оформен от масивни дъбови врати. Релефът на фронтона представлява двойка, олицетворяваща науките и изкуствата, а централният елемент е книга - символ на знанието.