ЕКСПОЗИЦИЯ

В първия отдел – VI хил. пр. Хр. до края на II хил. пр. Хр. е представена праисторията. Може да се видят точно копие на най-старите скални рисунки от пещерата Магурата от III-II хилядолетие пр. Хр., каменни и метални сечива, златни накити, цветно украсена керамика, примитивни култови фигури и др.

Във втората зала (периода от края на VI н. пр. Хр. до VI в. сл. Хр.) са най-интересните експонати от тракийския период. Сред тях и най-старото обработено злато в Европа от V в пр. Хр. На централно място е разположено най-известното тракийско златно съкровище – Панагюрското злато (от края на IV в. пр. Хр., още от времето на Александър Велики).

Също изключително рядка и ценна е Златната орфическа „книга“, изписана с етруски букви. Тя е на повече от 2500 години - мъничка по размер, но огромна по значение, свидетелство за срещата и взаимното проникване между трите култури, обитавали тези земи – елинска, римска и тракийска. До момента в света са намирани само единични листове от такива книги, а тази тук е цяла и дори листчетата й са свързани със златни халки.

Третата зала е Средновековие (VII-XIV в.) – в този период, през 681 г. е основана Българската държава с името, което носи и днес. Тогава обединеното население от траки, славяни и прабългари, поставят основата на българския етнос. В залата може да се видят владетелски вещи от различни епохи - 11 сребърни и златни съкровища от първото и второто бълтарско царство, богато надписани каменни колони свидетели на славни времена и битки, лични печати на българските владетели, богати колекции от съдове, накити, оръжия и монети. Една от най-интересните находки е златен пръстен, принадлежал на цар Калоян (1197-1207) - най-големият намерен български златен средновековен пръстен, изработен от 61.15 гр. чисто злато.

Трябва да се обърне внимание и на намерените свидетелства за работата на братята светци Кирил и Методий, създали през 855 г. славянската азбука. Това дава старт на епохален образователен разцвет. Имислена и въведена е кирилицата, която до днес се използва от българите и от много други народи, и дава възможност на българите да изградят своята културна назависимост като започнат да пишат със свои собствени букви.

В този период става и още едно събитие от голяма важност - българите приемат християнството за официална религия. Започват да се строят храмове, изографисват се църкви и икони, тематиката е широко застъпена сред изложените предмети и книги от този период.

Четвъртата зала (1396 г – 1878 г.) започва от падането на България под турско робство и стига до Освобождението. Разказва за бита на българите, борбите за политическа и религиозна независимост, както в последствие идва етапът наречен Българският Ренесанс и подготовка за Освобождение. Има кътове с вещи на различни революционери и исторически личности, важни оригинални документи и знамена, книги, ръкописи и писма, снимки, оръжия и униформи. Интересна е направената въстановка на класна стая от тези дни и възрожденски дом от тази епоха.

Петата зала е от Освобождението 1878 г. до наши дни. Сред експонатите са гербовете на Княжество и Царство България, Оригиналът на Първата българска конституция -Търновската, медали и портрети на българските монарси – княз Александър I Батанберг, царете от династията на Кобургите - Фердинанд и Борис III, документи и лични вещи на известни политически и културни дейци.

Могат да се видят още златната чаша, подарена на Фердинанд и съпругата му Мария Луиза от министърпредседателят Стефан Стамболов, шинел и ловна пушка, принадлежали на цар Борис III, писмени принадлежности на царица Йоанна, неговата съпруга - италианска принцеса, златни и сребърни накити със скъпоценни камъни, часовници от световно известни марки. 

В зала Етнография са изложени традиционни облекла и накити от края на ХIХ и началото на ХХ в, предмети, свързани с най-големите празници от народния календар на българина.

Зала Нумизматика са показани са цели открити съкровища, но също и намирани единични екземпляри на монети от най-разлчни епохи, които дават много интересна информация за пътя на българите през вековете, информация за статуса им, принадлежността, благополучието и търговските връзки.

Преди Новата ера траките имали свои метални форми на пари, също така правели и копия на популярни чуждестранни монети. По-късно някъде през I в. сл. Хр. тракийските земи стават част от Римската империя и населението започва да работи с официалните римски монети от злато, сребро, бронз и мед. Някои градове дори получават разрешение от Рим да секат свои монети от бронз, като интересното е, че са можели да измислят сами как да изглеждат те. През VI – XIV в. византийските монети стават най-масови, а собствени български монети от сребро или мед започват да се секат от края на XII в. През периода на османското владичество, заедно с турските монети циркулират и монетите на редица европейски държави, до които българите пътували често.

Класация на четирите най-редки монети в музея - златна монета от древния македонски град Филипи  (IV в. пр. Хр); бронзова монета на римския император Британик (42 – 55 г.); златна монета на римската императрица Манлиа Скантила (193 г.); златна монета на византийската императрица Ирина (797 – 802 г.)

Музеят притежава най-голямото ателие за реставрация и проучвания в България, а фондовете му продължават да се обновяват до днес. Най- новото откритие на археолозите е изложено вече в музея. това е монетно съкровище - делва със средновековни златни, сребърни монети и накити, открити през 2018 г. по време на разкопки около крепостта Калиакра, разположена на най издадения нос на черноморското крайбрежие. Смята се, делвата че е била скрита в пода на опожарената къща на разбойник, плачкосвал и събирал имането си в нея.